Дългоочакваният Правилник за прилагането на Закона за мерките срещу изпиране на пари – най-накрая в сила

 

През март 2018г. беше приет новия Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). В 5-месечен срок от датата на влизането му в сила, законът трябваше да бъде допълнен с правилник. 

Министерският съвет закъсня с приемането на очаквания Правилник за прилагане на ЗМИП, който беше обнародван в Държавен вестник на 08 януари 2019г.

Правилникът има за цел да доразвие правилата на закона и дава важни инструкции за прилагането му на практика.

В продължение на предишната ни статия по темата за изпирането на пари, тук бихме искали да ви запознаем с някои ключови изисквания, които се въвеждат в новоприетия Правилник. 

 

Вътрешно-фирмени правила срещу изпирането на пари

 

Определени категории лица са длъжни да приемат свои вътрешни правила за контрол и превенция на изпирането на пари.

Сред задължените лица са БНБ, доставчиците на платежни услуги и финансовите институции,  сдруженията и фондациите, нотариусите, лицата, а също и лицата, предоставящи правни услуги – в описаните от закона случаи. Пълният списък на лицата, които имат задължение да съставят свои вътрешни правила, може да намерите в чл. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

 

Какво трябва да съдържат вътрешните правила?

 

Съдържанието на вътрешните правила трябва да отговаря на определени изисквания, като задължително трябва да включва:

• ясни критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти;
• ред за предотвратяване и разкриване изпирането на пари;
• прозрачна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;
• условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;
• срок и времеви интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните от фирмите бази данни на клиентски досиета и делови взаимоотношения.

 

В какъв срок трябва да се приемат правилата?

 

Дружествата и останалите задължени лица трябва да приемат вътрешен правилник в 4-месечен срок от регистрацията си, като това става с писмен акт на управителя на фирмата.

 

Декларации за действителните собственици

 

Новият Правилник урежда и формата и реда за подаване на декларациите, с които бизнесът трябва да обяви действителните си собственици, като в заключителните разпоредби на нормативния акт могат да се намерят и новите образци на същите.

За пояснение, действителните собственици на бизнеса са лицата, които притежават или контролират юридическото лице или правното образувание.

Имуществената санкция за неподаване на въпросното заявление може да достигне до 10 000 лева.

Търговски дружества като банки, застрахователи или лизингови предприятия, са заплашени от такава санкция в двоен размер, като се предвижда сумата да се удържа всеки месец до заявяването от страна на фирмата на действителния ѝ собственик.

Дата на публикацията: 16 януари 2019

Тази публикация е изготвена в контекста на българското и европейското законодателство, актуално към посочената по-горе дата. Моля да имате предвид, че са възможни последващи изменения в законодателството, както и приемането на тълкувателни и други съдебни актове, становища на официални органи, инструкции и други официални актове, които биха могли да повлияят на точността на информацията. Адвокатско дружество “Терзийска и партньори” не поема задължение да поддържа публикацията актуална. Повече информация може да видите на следния линк: disclaimer.

 

ИМАТЕ КОНКРЕТЕН ВЪРПРОС? ПИШЕТЕ НИ.

14 + 3 =